G-B2V38HXKW3

Видове торове

от admin 11.11.2020 0 коментар(а)

Видове торове - начин на прилагане и използване!

 

торове

Извлечените чрез растенията хранителни вещества следва да се възстановяват в земята. Това се прави чрез наторяване или посредством торове, които биват органични и минерални. Към органичните торове се отнася оборския тор, торовата течност, причия тор, компостът, зеленото торене и други. В тях се съдържат всички съставки за храненето на растенията, а също и за нарастване на хумуса в земята. За оптимизирането на жизненонеобходимата микрофлора в почвата и за увеличаване на плододаването й.

 

Оборски тор

 

Той е един от най-популярните и стари органични торове. С най-голямо съдържание на основни елементи е овчия, говеждия, конския и най-беден е свинския тор. Приготвянето на органичната тор се извършва чрез различните селскостопански животни в едно торище и за това е смесен. Най-пълноценен е, когато постелята в него е добре угнила (торът е прегорял). Смесеният оборски тор съставлява приблизително 0.6 % азот, 0.2 % фосфор и 0.6 % калий.

В един килограм тор има около 5 мг. бор, 50 мг. магнезий, 25 мг. цинк и др. микроелементи. Разложеният оборски тор представлява тъмно кафява землена маса, рохкава и мазна. Времето за внасяне на оборския тор следва да се извърши преди есенната обработка на почвата - октомври или ноември, или ранно на пролет, преди първата обработка на почвата - февруари и март. Разхвърля се по цялата площ равномерно и веднага се заорава. Не се препоръчва да се оставя на повърхността, тъй като се намалява азотното съдържание. когато количеството е недостатъчно може да се насипе в ямите, определени за новите насаждения или пък да се разхвърля около самите дървета и се прекопава.

 

Птичи тор

 

Той е най-голямо съдържание на основни елементи органичен тор. В сревнение с полуразложения и пресния. Смесения оборски тор той съставлява три пъти повече азот и фосфор, както и около четири пъти повече калий.

 

Компост

 

Той е важен органичен тор, който все още се прилага ограничено. Прави се от най-разнообразни органични отпадъци – листа от дърветата, стъбла от царевица и слънчоглед, стъбла и корени от зеленчуци, трева от тревните места, стърготини и други. Същите се наситняват, надробяват и се струпват на купчина, която е с широчина 1.5-2 метра и с височина 1-1.5 метра. Нарежда се пласт от 30 см. органични отпадъци. Насипва се от 5 до 10 см. хумусна (плодородна) пръст. Отгоре се поставя 10 см. земя. За да се направи по-качествен композ, към всеки кубически метър отпадъци се добавя 2 кг. амониева силитра, 4 кг. суперфосфат и 4 кг. калциев сулфат. Компостът става готов след 7-8 месеца. От време на време е добре компостният куп да се обърне с лопата поне 2-3 пъти през един-месец, а също и да се прави овлажняване с торово вещество или с вода. Качествено направеният компост съставлява 0.3-0.5 % азот, 0.2-0.4 % фосфор и 0.3-0.6 % калий.

 

Зелено торене

 

То се състои в заораването на зелените и сочни зелени части на растенията с цел да увеличим овощното вещество в нея. Използват се предимно бобови култури, които имат способност да натрупват в растителните си части азот по естествен път. Най-подходящи са обикновения фии, фуражния грах и бялата лупина. Може да се използват и небобови растения. Подходящ е черния синап, който образува обилна зелена маса. Тези култури може да се засяват през пролетта или пък през есента и да се заорават, когато са образували най-голямо количество зелена маса с най-голямо съдържание на азот. При бобовите култури моментът настъпва през фазата на цъфтеж. Тогава на главното стъбло се образуват първите бобове. Дълбочината на заравянето е 20-25 см. като растенията се покриват добре с почва.