
Търсите информация или от къде да закупите Столетник?
Агавето е бодливо пустинно растение, което расте в Мексико, Гватемала и някои части на Южна Америка. Коренът му е частта от растението, която се използва при готвене и печене. Листата на растението агаве се използват за производството на текила. Най-често използваните видове агаве са синьото агаве, агавето за текила и агавето за мезкал. Растението синьо агаве може да достигне височина до 10 фута. Листата му обикновено са дълги и бодливи. Цветовете на растението се опрашват от прилепи. След като цветето даде плод, то се отрязва от стъблото и се извлича сокът. Този сок е познат като сироп от агаве. Сиропът от агаве се предлага на пазара като естествен подсладител, който е по-здравословен от захарта. Твърди се, че той е с по-нисък гликемичен индекс, което означава, че оказва по-малко влияние върху кръвната захар. Всъщност сиропът от агаве е предимно фруктозна захар и е доказано, че повишава нивата на кръвната захар повече от самата захар.
Сиропът от агаве се произвежда чрез обработка на корена на растението агаве. Традиционно той се произвежда в малък мащаб с пещ в яма. Сега най-често се произвежда промишлено. Традиционно сиропът от агаве се загрява в пещ с яма. Този метод се нарича "нектар от агаве". Сега той най-често се произвежда в голям мащаб с нагряване, наричан "сироп от агаве". Растението агаве се отрязва и сокът се извлича от сърцевината чрез нагряване в голяма промишлена машина. След това нагрятият сок се филтрира, за да се отстранят примесите, и отново се нагрява, за да се изпари водата. Сиропът, който остава, се нарича сироп от агаве.

Високото съдържание на фруктоза в сиропа от агаве го прави по-малко от здравословен, въпреки ниския му гликемичен индекс. Прекомерната консумация на фруктоза може да причини метаболитни нарушения, увреждане на черния дроб, инсулинова резистентност и дори диабет. Тези, които са алергични към пчелни ужилвания, страдат от болестта на Крон, непоносимост към глутен или са на веганска диета, трябва да избягват сиропа от агаве. Това е така, защото агавето често се преработва в същото предприятие като храни, които съдържат глутен и други алергени. Поради това в агавето може да има следи от тези алергени.
Освен високото съдържание на фруктоза, агавето има и няколко предимства. То има нисък гликемичен индекс, което означава, че се абсорбира бавно в кръвния поток. Това означава, че не предизвиква толкова силен скок на кръвната захар, колкото захарта. Доказано е, че след като попадне в организма, агавето има антибактериални свойства. Това го прави добър консервант за храни. Както споменахме по-горе, агавето е естествен подсладител, който може да се използва в умерени количества. Когато се използва вместо захар, то може да бъде полезно за вашето здраве. Ако сте диабетик, вероятно е най-добре да избягвате сиропа от агаве. Вместо това се опитайте да намерите марка с нисък гликемичен индекс. Също така се опитайте да го използвате умерено, тъй като малко количество е много полезно.
